лидерство

13-те ключови компетенции на лидера

Изброените по-долу 13 основни компетенции, които един лидер трябва да притежава са част от статията The Next Generation PMs. Аз обаче реших да ви насоча към основните качества, които човек трябва да притежава, за да бъде успешен лидер, а съответно и добър проджект мениджър.

Повече информация за уменията на един лидер можете да прочетете тук

13те най-важни качества са:

Как да бъда лидер? - стъпка 3 – продължение

Тази статия е продължение на стъпка 2, изброяваща навиците, от които трябва да се пазим, за да бъдем по-успешни ледери в своето ежедневие, без значение дали сме мениджъри – лидери или лидери на не формална група от служители.

  • Да започваш с “Не”, “Но” или “Както и да е” - това показва на събеседника вашата твърда позиция и намерението ви независимо от това как протича разговора, вие да излезете прав на края му. По този начин се усеща загуба на смисъла на комуникацията, което доста демотивира вашият събеседник.
  • Да изтъкваш колко си кадърен – желанието да показваш на хората, че си по-умен от тях. Тази течка е малко спорна, поради факта, че е в разрез с принципа за проактивното отношение. Трябва да бъдете активни и дейни в своето ежедневие. Показвайте, че можете и искате, но не прекрачвайте границите с надменно държание.
  • Да говориш, когато си ядосан – това определено не е добра идея. Дори характерът Ви да е такъв, че настроенията ви да се променят често, не го показвайте на своите колеги. Сдържайте се от разговори, когато сте ядосан.
  • Негативизъм – отървете се от желанието си да споделяте негативните си мисли.
  • Укриване на информация – никой мениджър, а съответно и лидер не е преуспял и спечелил доверие и уважение от колегите си чрез укриване на информация от тях.
  • Спестяване на похвала – не спестявайте похвалите към колегите си. Те се нуждаят повече от тях, от колкото вие. Оценете положително колегата си и той ще ви се отблагодари многократно.

Как да бъда лидер? - стъпка 3

Тази статия е продължение на Как да бъда лидер? - стъпка 2

В тази стъпка престои да разгледаме лидерството от обратната му страна. Това е от полза за вас, тъй като е важно да знаете какво задължително не трябва да правите в различните поведенски ситуации, а след това вече ще бъде по-лесно за вас да дефинирате приоритетите си.
(Текстът е частичен цитат от списание Business Week, месец януари 2007.

  • Да побеждаваш винаги – това дразни околните, защото на всички е ясно, че това не може да стане и не е необходимо да излизате победител от всяка ситуация. Така вашите подопечни виждат, че и вие сте човек, който греши.
  • Да придаваш прекалено голямо значение – нещата, които се случват са значими, но не чак толкова, че да стресирате хората си допълнително и да предвиждате край на света ако случайно не се случи това, което трябва.
  • Да раздаваш справедливос – желанието да оценяваш другите и да им налагаш стандарти.
  • Да правиш деструктивни коментари – необоснован сърказъм и остри забележки, които ни карат да се мислим за остроумни.

Продължение на критериите в следващата статия...

Как да бъда лидер? - стъпка 2

Тази статия е продължение на Как да бъда лидер? - стъпка 1

В тази публикация предстои да разгледам лошите навици, които трябва да отстраните, за да потръгне нормално вашето развитие като лидер.

1: Да се придържаш към миналото.
Това е лош навик, който трябва да изкорените възможно най-скоро от себе си. Това е главния факт, който пречи на болшинството от хората да се развиват и да виждат нещата реално. Истинстака промяна изисква да не поглеждате в миналото. Много хора са склонни да оправдават поведението си с това, как са били отгледани, как са били възпитани от родителите си и как не могат да променят нищо, понеже цял живот са свикнали да живеята по този начин. Изцяло погрешно! Забравете миналото си, защото вече трябва да считате себе си за нов човек. Това какви грешки сте правили в миналото няма особено значение. Ако вие не ги помните и не ги натяквате на другите и не се извинявате с тях, то и другите няма да ги помнят и няма да им позволят да ви попречат на взаимоотношенията.
Във всяка ситуация действайте така, сякаш тя е първата по рода си . Отнасяйте се към събитията като към уникални такива. Не разчитайте непременно на опита си от миналото, защото той не ви е полезен. Вие имате опит с постъпки на не лидер. Ако използвате този опит и сегашните ви постъпки няма да бъдат лидерски.

2: Отказ да изразите съжаление. Това е честа грешка на повечето хора. Сред обществото се шири мнение, че този който се извинява задължително е по-слабият и той приема позицията на губещ. Това за моя радост не е така и в повечето случаи извиняващият се е по-силната личност в ситуацията. Казването на думичката “извинявай” или “съжалявам” в подходящият момент може да ви спести доста разочарования и със сигурност ще подобри мнението на другите за вас.
Изказването на съжаление и молбата за прошка имат и друг момент, който също е важен. В зависимост от човека, който ги използва, те могат да имат и манипулативен характер.

Как да бъда лидер? - стъпка 1

Една от първите стъпки, които човек трябва да предприеме, за да усъвършенства лидерското си умение, е така нареченото “Проактивно” отношение и мислене.
Аз лично за първи път се запознах с този термин от книгата на Стивън Кови - “Седемте Навика на Високо Ефективните Хора”. Проактивното отношение е ключ към самоизявата на човек и неговото измъкване от ситуацията на пасивен наблюдател, характерна за българина и неговото робско мислене.
Първоначалния процес за постигането на проактивно отношение е така нареченото “себеосъзнаване”. То се свързва със способността на човек да се види от друга гледна точка, да погледне на себе си от 3то лице, за да може по-добре да прецени как изглежда от страни спрямо другите и какво настроение показва.
Публикувам и този цитат от горепосочената книга на Стивън Кови, тъй като смятам, че ще бъде полезен за тези от вас, които не са я чели, за да определят поведението си и какво се изисква от тях да направят в тази първа стъпка:
“Всъщност, докато не си дадем сметка как виждаме себе си (а и как виждаме другите), не можем да разберем как другите виждат и чувстват себе си и света. Ако не съзнаваме това, бихме могли да проектираме своите намерения върху тяхното поведение и да смятаме, че сме обективни.”
Същност на проактивното отношение. Проактивността се корени в съзнанието на човека. Важно е всеки човек да знае и да вярва, че обстоятелствата, в които се намира се определят от него самия, а не са резултат от външни фактори. Именно поради тази причина е необходимо човек да бъде с вътрешен локос на контрол, т.е. да търси вината първо в себе си, а не първо в обкръжаващата го среда. Ако той практикува външен локос на контрол, това означава, че неговите действия винаги ще бъдат диктувани от неща, които не зависят от него. По този начин юздите на живота биват изпуснати и решенията стават случайни.