Образование, управление и резултати - Швейцатия и България

Submitted by Георги Танев on Sat, 2008-05-03 13:32

„Швейцария и Швеция, малки страни по американските стандарти, постигат забележителен просперитет и ниво на развитие, които представляват предизвикателство за САЩ в някои индустрии.”

„В края на 19-ти век Швейцария е бедна страна.
Най-същественият й експорт са наемните войници и емигриращите граждани.

В първите десетилетия на 20-ти век се оформя като индустриална държава със
значимост, далеч надхвърляща скромните й размери. В следвоенния период, тя е
една от най-богатите страни. През 60-те години на 20-ти век доходите на глава
от населението в Швейцария са най-високите в света.”

„Швейцария и Швеция, малки страни по американските
стандарти, постигат забележителен просперитет и ниво на развитие, които
представляват предизвикателство за САЩ в някои индустрии.”

 

В първите десетилетия на 20-ти век се оформя като индустриална държава със
значимост, далеч надхвърляща скромните й размери. В следвоенния период, тя е
една от най-богатите страни. През 60-те години на 20-ти век доходите на глава
от населението в Швейцария са най-високите в света.”

 

„Индустриалният успех е повече от достатъчен, за да се
наемат всички швейцарски граждани при високо заплащане
(общата безработица
в продължение на дълги години е под 200 човека), както и много работници от
вън.”...” Швейцария разполага с малко природни ресурси, с изключение на добри
условия за изграждане на ВЕЦ-ове и приятен ландшафт, който привлича много туристи.”...”
Разположена на основни европейски търговски пътища, Швейцария от рано се
превръща в основен търговски и финансов център. ”

 

По всичко личи, че България има прилики с Швейцария в този й период.

 

Държавата притежава високообразован и квалифициран фонд
от човешки ресурси
с положителна нагласа към труда. Отсъствията от работа
са изключително редки, а швейцарците са уникални по отношение на културното си
равнище и езикови умения. Швейцария е страна, в която се говорят немски,
френски и италиански, мнозина ползват няколко езика, включително английски с
относителна лекота. Швейцарските банки например, се гордеят със способността си
да обслужват клиенти на всеки от езиците във всеки свой клон.

 

Челно място сред механизмите за създаване на фактори
в Швейцария, е образователната система. Общественото образование е всеобщо,
характеризира се с високи стандарти и сериозно се приема от всички слоеве на
обществото. Квалификацията на преподавателите, е много добра в сравнение със
страни като САЩ и Великобритания. Предлаганите курсове отразяват състава на
швейцарската икономика. От изключителна важност, е съществуването на развита
система от чираци. Тя обхваща всички млади хора, които не постъпват в
университет.

 

Процентът на швейцарците, които постъпват в университети,
е много по-малък от този в много други страни.
Системата представлява
комбинация от практически тренинг на работното място и занятия в местното
професионално училище. Учениците са подготвени, не само да работят на високо
равнище, но и да се развиват и да растат в професионалната си кариера. Компаниите
отделят значителни ресурси за обучение и са много загрижени за добруването на
своите служители.

 

Много швейцарци сочат, като силна страна за икономиката,
задължителната военна служба. Почти всички граждани получават подготовка и
привикват на дисциплина и заедно с това изграждат мрежа от връзки, които
запазват през целия си живот.

 

Швейцария има традиции в университетските изследвания и се
радва на световни позиции в различни области, сред които химия и физика.
Изследователските връзки между университетите и компаниите са добре развити в
много индустрии. Като процент от БВП, националните разходи за изследователска и
развойна дейност, повечето, от които в индустрията, са сред най-високите в
света.

 

Швейцарските компании често са ръководени от технически
образовани директори, които имат положително отношение към изследванията. Изключително
високото равнище на учените и инженерите
, осигурява основата за асимилиране
на чужди технологии. От своя страна, езиковите умения и широката култура ги
правят способни да изграждат и плодотворни връзки в чужбина.

 

Благоприятстващо стечение на обстоятелствата, както при САЩ,
е, че по време на войната притокът на таланти към Швейцария е особено голям и това
явление, за разлика от САЩ, продължава, но в по-малка степен.

 

Швейцария, вероятно е първата страна, в която се чувства
недостиг на работна ръка след войната. Това се превръща в ранен стимул за
швейцарците, за автоматизация и за конкуриране в по-диференцирани сегменти на
пазара. Недостигът е бил толкова голям, че фирмите са започнали да използват
емигранти, за по-неквалифицирана дейност. Тази практика, е проблем за
подобрението на производителността в дългосрочен план и е възможно да е била,
колкото от полза, толкова и във вреда за националната икономика.

 

Високото и повишаващо се заплащане на труда е традиция.
„Икономиите от работна ръка и използването й по високопроизводителни начини са
постоянно предизвикателство за местните фирми. Недостигът на
висококвалифициран технически персонал е друг фактор, насърчаващ доставянето на
технология от чужбина.”

 

От 1973-та година, швейцарският франк се повишава стабилно и
е с по-висока цена от всяка друга валута. Швейцарските фирми са притиснати да
засилват диверсификацията и да подобряват производителността, за да са конкурентоспособни.

 

 

Сред преимуществата са:

Добре развитата мрежа от лични взаимоотношения между швейцарците поради
малките размери на страната, относително малкият брой университети и
задължителната военна служба.

Способността да се работи прагматично и в сътрудничество с другите.

Разбирането, че местните купувачи и доставчици са техни съюзници, а не
противници.

Истинското предизвикателството, е да се докажат на международната арена.

 

„В повечето отрасли швейцарските компании успяват, като се
стремят към съвършенство чрез непрекъснати подобрения, подпомагани от
техническата подготовка и ориентация на много топ-мениджъри и дългият им стаж в
индустрията.”. Швейцарските фирми се справят много добре в интегрирането на
области като механика, материали, електроника и други.

 

Отношенията между швейцарските фирми и техните служители
са открити и не са предмет на сериозни конфликти.
В преговорите между
мениджмънта и работниците цари прагматизъм и разбиране за нуждата компаниите да
поддържат конкурентоспособността си спрямо чуждата индустрия. Мирните отношения
с работниците датират още от споразумението от 1937г. Известно като la paix du travail, според което трудовите спорове трябва да се
разрешават чрез дискусии
и преговори или ако е необходимо, чрез
задължителен арбитраж. Работническите претенции, рядко пречат на иновациите,
както и на процеса на автоматизация.”

 

„Швейцарската федерална система гарантира, ограничена
интервенция в повечето индустрии. Субсидиите са ниски по международните
стандарти, а обществените разходи – скромни.

 

Изглежда, че Швейцария по онова време, въпреки приликите си
с България, се е справила доста успешно с проблема – дефицит на (квалифицирани)
кадри.

 

Открийте десетте разлики:

 

  1. Държавата притежава високообразован и квалифициран фонд от
    човешки ресурси.
  2. Челно място сред механизмите за създаване на фактори в
    Швейцария, е образователната система. Предлаганите курсове отразяват
    състава на швейцарската икономика. От изключителна важност, е
    съществуването на развита система от чираци.
  3. Процентът на швейцарците, които постъпват в университети,
    е много по-малък от този в много други страни. Системата представлява
    комбинация от практически тренинг на работното място и занятия в местното
    професионално училище.
  4. Компаниите отделят значителни ресурси за обучение и са
    много загрижени за добруването на своите служители.
  5. Изграждат мрежа от връзки, които запазват през целия си
    живот.
  6. Изследователските връзки между университетите и компаниите
    са добре развити в много индустрии. Като процент от БВП, националните
    разходи за изследователска и развойна дейност, повечето, от които в
    индустрията, са сред най-високите в света.
  7. Недостигът на висококвалифициран технически персонал е
    друг фактор, насърчаващ доставянето на технология от чужбина.”
  8. „Отношенията между швейцарските фирми и техните служители
    са открити и не са предмет на сериозни конфликти.
  9. Трудовите спорове се разрешават чрез дискусии и преговори
    или ако е необходимо, чрез задължителен арбитраж.
  10. Обществените разходи са скромни.

 

Предполагам, съответните разлики, са известни на читателя.
Ако това не е така, то в по-голяма степен ние се отличаваме с Швейцария по
всяка точка.

 

Как са решили проблема с недостига на кадри и скъпата валута
– чрез модернизация, интегрирането на технология от чужбина и диверсификацията.
Ако човек се замисли малко по-сериозно, е трудно да си представи, как по онова
време от 6 000 000 население + имигранти, безработни за продължителен
период от време, са били едва 200 души. Те са се справили с намирането на кадри
по-добре без интернет, който в момента е сред средствата срещащи работодатели и
кандидати за работа. Това прави 1 човек на всеки 30 000 души! Високият
стандарт на живот, скъпата валута и ниската безработица, са допринесли в голяма
степен, за конкурентоспособността на компаниите. Силното съперничество в
множество сектори, е сред стимулите, за постигане на по-голяма ефективност, а
малкият вътрешен пазар, за конкуриране на международната сцена.

 

Всъщност единственото нещо, по което си приличаме с
Швейцария в този й период, относно намирането на кадри, е наемането на
имигранти. Разликата – бизнеса и държавата ни търсят емигранти, те не идват
сами. И преди да сме внесли кадри от вън, е добре да се замислим, доколко това,
ще е от полза за икономиката ни.

 

Отношенията между държавата и бизнеса по принцип са
прагматични и ориентирани към решаването на проблемите, като швейцарското
правителство на различните си нива има добри традиции в създаването на фактори,
особено в областта на образованието.

 

„Изграждат мрежа от връзки, които запазват през целия си живот.”

 

Единствено в това отношение имаме прилика. Има група хора,
които никога не напускат приживе тази група. Това от своя страна, се компенсира
с пасивност при запазването на контакт сред завършващите. Вероятно има изключения,
което е хубаво.

 

Колко от читателите, могат да се похвалят, че са запазили
връзка с всички съученици /колеги?

 

Все пак това е основата на всяко сътрудничество и е безплатно.



С коментари, как няма (квалифицирани) кадри. Как образованието е недостатъчно,
а кандидатите нямат опит – проблемите на работодателите, нито на кандидатите,
няма да се реши.

След като за една чужда икономика с 200 безработни,
просперитета не е проблем.

 

Защо е лесно за един работодател е да каже, че е трудно да намери, кой да работи за него. Толкова ли е лесно, да кажеш на човека в огледалото, че ти си жертвата, на така стеклите се обстоятелства? При
безработица от 7%, сами преценете какво е това – наивно, глупаво, оправдателно или нещо друго.

 

Тези от работодателите, които се възползват от възможностите на променящият се пазар, ще спечелят най-много.

 

 

Използвани са цитати от книгата „Конкурентното предимство на нациите” на Майкъл Е. Портър, Издателство “Класика и стил”- Година на издаване 2004