Лято 2010

Submitted by Svetlio Blyahoff on Wed, 2010-08-04 21:19

Не бях писал скоро... даже никак. Толкова, че бях забравил паролата за собствения си блог. Представяш ли си?

Какво имам да напиша? - нищо!

Не съм се чувствал скоро така... може би от около година. Не ми се пише. Нямам какво да кажа. Чак не ми се вярва.

Потърсих обяснение. Не намерих нищо.
Напоследък съм толкова емоционално издухан, че едвам намирам емоция да си измия зъбите :) (образно казано) Честно казано не разбирам какво става с мен, но май и не искам. Запитах се за обяснение. Мисля, че просто се дължи на лятото. През цялата останала част от годината имаш време да мислиш, обмисляш, пре-обмисляш, защото няма какво друго да правиш. Лятото е точно обратното. Толкова неща има и трябва да се направят, че не ти остава време да погледнеш от извън кутията. А може би и това е времето когато трябва да презаредиш батерията за останалата част от годината. Това се опитвам и аз да направя. Тичам навсякъде, виждам се с всички, опитвам от всичко, отказвам се, когато не трябва и продължавам... пак когато не трябва...

Прибирайки се към вкъщи днес се запитах... за какво да пиша днес (респективно този месец)? Преди пишех за неща, за които мечтая. Дали сега не мечтая или няма за какво? Трудно е да се отговори.

Май мечтая, но за простотии. Хората мечтаят за високи неща. Аз мечтая... за работа. Някак си искам да съм добре уреден с нормален живот, но... не мечтая да съм богат, а да имам добре платена работа (WTF?!?!). Може би е време да сменя мечтата?
Да работя в чужбина? Ам, не! Пак има работа involved. А за какво тогава?
За партита и веселба? Не върви, трябва да имам пари (a.k.a работа).

А за какво тогава? Май трябва да мечтая за пари. Странно се извъртяха нещата.
Ще трябва да призная, че се превръщам в материалист. Признавам, че не искам да съм материалист, по-добре отколкото да не призная, че съм. Обърках се.

Важното е, че трябва да мечтая за пари, а не искам.
Трябва да си поставя мечта, но постижима. А дали е мечта тогава или просто висока цел? КАзват мечтите трябвало да са непостижими... а защо да си губя времето да мисля за тях тогава, когато знам, че няма да ги постигна така или иначе? :)

Затова ще мечтая за нещо постижимо... по-стижимо :)

Имам още малко време да помисля. Дал съм си срок. Смешно нали? Реших подобно на една PM методология (agile) разчитаща на sprint sessions и след това анализ и контрол, следващия ми спринт да е от септември. До тогава... ще съм си същото безидейно лайно, както до сега.

Айде, да се захващам... :)