Хора сме, ама още примитивни

Submitted by Svetlio Blyahoff on Mon, 2010-04-19 22:09

Мисля си последните дни как се имаме за много еволюирали и колко сме напред... а всъщност не сме. Какво се случи? Изригна един вулкан и ни върна в 19ти век. Полетите спряха, хората се разтичаха и завайкаха, как ще пътуват, как ще се приберат вкъщи. Всичко е толкова напреднало като технологии, но никой не може да каже колко ще изригва този вулкан и кога ще спре. Опира пак да се молим на боговете и да правим жертвоприношения, за да ги омилостивим, да смекчим яда им. Дано да успеем, за да спрат вулкана от изригване.

Като се замисли човек, имаме наземен транспорт, но той е отлкова бавен и толкова много неща зависят именно от въздушния транспорт. Доставки, бизнес, политика... къде сме ние, къде е развитото общество... къде е човекът, властващ над майката Природа?

Всички си мислим, че сме много велики, но с един случаен повей на природата и вече ще сме история. Днес ни има, утре - не.

Честно казано - добре, че се случват такива неща, че да напомнят на великия човек, колко е нищожен. Докато се обърнеш и пфуф! Няма те! За това не се впрягайте за глупости, защото днес имат значение, но утре, като се обърнеш назад и погледнеш... губил си си времето на вятъра за "бели кахъри", както се казва из народните приказки :)

Живейте си живота и хич да не ви пука дали утре ще сте тук или не, защото дори и да разберете, че е "не", то няма много какво да направите по въпроса... има ли?

Трябва да живеем без да ни

Трябва да живеем без да ни пука, ще има ли утре, но трябва да помним, че утре ще има за други след нас. Или както се казва: оставете лагера по-чист, отколкото сте го намерили. Нека тези след нас живеят по-добре. А иначе да, добре е майката природа от време на време да напомня на човек, че живота е по-голям от човека, и че колкото и човек да приспособява земата към себе си и да я abuse-ва, последната дума е нейна :)