Project Management and Marketing

Мисля си последните дни как се имаме за много еволюирали и колко сме напред... а всъщност не сме. Какво се случи? Изригна един вулкан и ни върна в 19ти век. Полетите спряха, хората се разтичаха и завайкаха, как ще пътуват, как ще се приберат вкъщи. Всичко е толкова напреднало като технологии, но никой не може да каже колко ще изригва този вулкан и кога ще спре. Опира пак да се молим на боговете и да правим жертвоприношения, за да ги омилостивим, да смекчим яда им. Дано да успеем, за да спрат вулкана от изригване.

Като се замисли човек, имаме наземен транспорт, но той е отлкова бавен и толкова много неща зависят именно от въздушния транспорт. Доставки, бизнес, политика... къде сме ние, къде е развитото общество... къде е човекът, властващ над майката Природа?

Всички си мислим, че сме много велики, но с един случаен повей на природата и вече ще сме история. Днес ни има, утре - не.

Честно казано - добре, че се случват такива неща, че да напомнят на великия човек, колко е нищожен. Докато се обърнеш и пфуф! Няма те! За това не се впрягайте за глупости, защото днес имат значение, но утре, като се обърнеш назад и погледнеш... губил си си времето на вятъра за "бели кахъри", както се казва из народните приказки :)

Живейте си живота и хич да не ви пука дали утре ще сте тук или не, защото дори и да разберете, че е "не", то няма много какво да направите по въпроса... има ли?