Ново начало, продължаващо от средата на нищото

Submitted by Svetlio Blyahoff on Mon, 2010-04-05 21:11

Странно е!

Има неща, които ни карат да мечтаем и такива, които ни карат да си спомняме. За това обичам почивките. Откъсват те от ежедневието и от т. нар. rat race. Успяваш да погледнеш на нещата out of the box, както се казва.

По принцип не обичам да правя крачки назад, да се връщам към стари, минали неща. Въпреки това е ужасно полезно, хора! Полезно е. Карат те да мислиш. Карат те да си спомняш и... да. Карат те да мечтаеш. Връщайки се към едно твое предишно аз много по-лесно можеш да направиш оценка на сегашното ти аз и на това, което искаш да си в бъдеще. Равносметка един вид. Разбор на нещата. Теглиш чертата. Сещаш се, че тази черта е теглена, но не е финална. Искаш да видиш какво може да се направи по въпроса, за да се подобри уравнението, преди да ти бъде теглена финалната черта... сещаш се... от онзи отгоре, дето възкръстна миналия ден. Да, наистина възкръстна. Интересно това има ли общо с възкресението на мечтите на човек, с възркесението на пролетта, с възкресението на живота извън кутийката, наречена ежедневие... Забравих, а трябва да си спомня... усетих, а трябва да забравя... от утре... пак съм аз, пак съм в час, пак тичам, пак мисля за насъщния, пак сядам и ставам, сещам се и "поумнявам".

Чак да не повярва човек, какво може да се промени за 4 дни. Може и да не вярваш, но това не променя нещата. Нещо като новата ми максима: "Нямай очаквания за неочакваемото :) " - може да звучи глупаво, но на мен ми харесва, а след като ми харесва, значи е хубаво, а след като е хубаво, значи изобщо не ме интересува ти дали го харесваш. :)

Ужас! Безумие! Хайде, чао от мен и до писане :)