Project Management and Marketing

Източник на изображението тук
Бих искал да дам една рецепта. Както и преди съм писал в стария си блог много харесвам книгата на Стивън Кови - Седемнте навика на високо ефектвините хора. (линк към книгата можете да намерите в някоя от линкнатите по-горе статии.

Не си спомням дали съм казвал за това упражнение, което прочетох там, но ще го припомня набързо:
"Мислете за погребението си? Какво бихте искали тогава да кажат хората за вас? Работете по това да заслужите тези слова всеки Божи ден."

Не бих казал, че често се сещам точно за това упражнение, но дори неволно и то още от преди да прочета книгата практикувам нещо подобно. Може би съвсем несъзнателно, но често се замислям какви последствия ще имат върху мен в дългосрочен план нещата, които правя. Виждам възрастен човек, който пуши и веднага го анализирам... прекалено сбръчкана кожа за възрастта му, кофти усмивка, ужасяваща кашлица. Казва си: "Светльо, това ще си ти след 20, 30 (whatever) години". Същото съм си мислил и за клошари, общи работници; хора с наднормелно тегло или прекалено слаби хора; плешиви и т.н. Мисля, че логиката вече е ясна.

Дали това помага за мотивацията? О, бих казал, че помага доста. Въпросът е просто да знаеш какво искаш и какво не. В горе посочените примери е доста очевидно, но същата тактика работи и за доста по-специфични неща. Мога да продължа да давам примери, но мисля, че няма смисъл.

Това според мен е начина да си поставиш прилични граници... и ден след ден, след ден... след ден :) ще се получат нещата.

Какво? Не е перфектна стратегия, разбира се! Това, което смятам, че е минус, е, че трябва да се лишаваш от малките удоволствия на живота по някога. Винаги когато гледаш в далечен план не виждаш близкия. Риск печели - риск губи, както казваше един известен преди време български "комик" :D

Сами трябва да си решите... lose now, or... lose all the time after :)

Good luck!