Losing Edge (или как затъпях)

Submitted by Svetlio Blyahoff on Sun, 2012-01-29 20:51

Много се чудих с какво да възобновя писането си в този блог. Оказа се по-трудна задача, отколкото смятах. Едно време беше много по-лесно, намирах един проблем, който ме вълнува и започвах да предлагам гледни точки - защо е проблем, защо не е решен, как мисля аз, че трябва да се реши и т.н. Сега обаче, нещо не става по същият начин. Замислих се "какво се промени"? "Всичко ли стана толкова перфектно, че вече няма за какво да пиша"?

Всъщност намерих оправдание за и пред себе си с факта, че... как да го кажа? Как го казваха американците? А, да: I've lost my edge. Опитах се да намеря по-добър (и смислен) превод, опитах дори в Google Translate, но не излезе нищо смислено. Да речем, че съм затъпял. Но не затъпял по онзи интелектуален (IQ) начин, а по-скоро по онзи, в който казват "мисълта му е като бръснач" начин. Онзи... изхабения начин. Все още можеш да мислиш, но по-бавно, по-сиво, по-безлично, по... жалко.

Как се случва?
Най-простият отговор е: лесно, но бавно. Най-добрият начин за онагледяване... представи си именно острието на един нож. Нож, чието острие всеки ден търкаш с добре отработено движение, опитвайки да срежеш, да проникнеш в твърдата и неприятна реалност. Колкото по-дълбоко проникваш, толкова по-твърда става реалността, толкова по-трудно реже острието (на мисълта) ти.

Какво се прави в такъв случай?
Вадиш ножа от действие и се опитваш да го наточиш отново, да му дадеш идея как да продължи да се справя с твъростта на фактите. Как би могло да се случи това при мен? Замислих се, че едно време правех малко, а четях и слушах много. Така се прави cutting edge. Всеки ден отделяш по час-два да разгледаш нещо ново, да починеш, да набавиш нови идеи от нови хора. Това може да държи човек (и нож) добре работещи - постоянното заточване, постоянната грижа за изпълнението на основната ти задача като човек (и като нож) - да се справяш с реалността, която сам си правиш. Всеки ден да я режеш, да я оформяш.

Това явно ще да е отговорът, който търся. Преди за почна да пиша по-често тук, ще трябва да се връщам и да чета по-често от там...

Може би си прав... и аз се

Може би си прав... и аз се радвам, че пак наминаваш :)

радвам се, че пак пишеш. ще

радвам се, че пак пишеш.

ще наминавам пак.

Знаеш ли, колкото по-дълго човек не е писал, толкова е по-трудно. Просто пише...