Live update

За тези, които може би са си задали въпроса "Какво става с този човек?" ще отговоря: "Жив съм!" :)

В момента съм супер зает с всичко, което не спира да ми се случва (положително за щастие) и не ми остава време да пиша по-често...

Пък и плановете ми са строго секретни :) За който иска да знае повече, да ме търси в лична комуникация.

Скоро ще се опитам да пусна нещо ново и интересно.

До скоро, mates :)

Депресията и икономическите измерители

Сега един познат в Twitter (Здравко Здравков или zzdravkov) ме подсети за една тема, която обсъждахме скоро с колегите в работа.

Последно време все повече хора се оплакват от депресии. Мислите, че това е зле? Не! Добре е. Зали ли?

Депресията е установено и документирано състояние, разпространено предимно в развитите страни. Там хората страдат много повече и много по-често от това "заболяване" на духа. Причината: след като си материално подсигурен, имаш покрив над главата си и си (сравнително) доволен от работата си, няма какво друго да правиш и започваш да си мислиш за глупости. Глупостите, които нямаш, глупостите, които си пропуснал да имаш. Глупости, за които други хора не биха се сетили. Глупости, които можеш да преодолееш с едно щракване на пръсти. Не защото можеш да си ги купиш с щракване на пръсти, а защото можеш да спреш да мислиш за тях. Защото дори и да ги нямаш, няма да е критично за теб. Няма да умреш, все още ще си човек и все още ще си жив.

Поради гореизброените причини смятам, че процента на хората изпадащи в депресия доста добре отразява хората, които са материално задоволени. Доста добър икономически измерител. Да сте чували някой бездомник на улицата да се оплаква, че е депресиран?? Не! Оплаква се от това, че няма какво да яде...

Други подобни измерители:
"Казват, тази зима ще е много тежка. Ще трябва да стискаме зъби за сметките за ток и вода" - показател, че хората не са добре материално. Щом се притесняваш дали ще си на топло, значи нямаш никакви пари в излишък... лошо.

Магазините за дрехи втора ръка - колкото повече такива магазини се нарояват и колкото повече оборот правят, значи толкова по-зле парично са хората... нямат пари да отделят за нови дрехи и за това се примиряват с наличните в тези магазини.

Току-що изброих три показатела, по-точни от повечето, които господата в народното събрание използват :)

Cheers!

Маркетингът и лакомията

Хей, драги зрители... ам... слушатели... читатели... whatever...

Не знам дали сте забелязали нещо в последно време. Странно много рекламни съобщения започнаха да си приличат едно на друго. Всично днес е "повече от". bTV са повече от телевизия, сайтът им е повече от телевизия също (хм, странно). Едно от радиата пък е "повече от радио" или беше "повече от очакваното" не си спомням вече. Може ли човек да запомни кое е повече от кое.

Общо взето всички се опитват да рекламират продукта си като "повече от" нещо си, там каквото маркетолозите измислят, че им подхожда на "фирмената стратегия". What the hell? Защо, питам се аз, всичко трябва да е повече? Отговор: защото сме лакоми! В недоимъка, в който всички смятат, че живеем (странно, но явно е по-зле от преди 10 години). Всички искат да имат повече.

Пускаш си телевизора, но искаш... повече от телевизия...
Слушаш радио, но искаш повече от това да слушаш, ако може и да пипнеш.

Толкова ли сме лакоми?

Хората, които са по-напред от нас, вече осъзнават, че един продукт трябва да е точно толкова (не повече, не и по-малко) от това, за което е предвиден. Пускаш си телевизия за да гледаш телевизия. Не си пускаш телевизия за да слушаш радио или да се шляеш из интернет!

Това е все едно аз да си рекламирам блога като "повече от блог". Че за какво ми е да имам повече от блог? Хората влизат тук, за да прочетат нещо интересно (може би) и да оставят някой коментар. Не искат да проверяват пощата си през сайта ми, да влизат във facebook през него или пък да постват Twitter съобщения от тук. Ако ли пък искат, то те ще намерят начин. Не виждам, защо трябва да затрупваш на едно място хората със супер много ненужни неща.

Сигурно просто аз не разбирам, не знам...

Интересно кога ще дойде момента, когато всичко ще си дойде на мястото при нас :) ?

Лято 2010

Не бях писал скоро... даже никак. Толкова, че бях забравил паролата за собствения си блог. Представяш ли си?

Какво имам да напиша? - нищо!

Не съм се чувствал скоро така... може би от около година. Не ми се пише. Нямам какво да кажа. Чак не ми се вярва.

Потърсих обяснение. Не намерих нищо.
Напоследък съм толкова емоционално издухан, че едвам намирам емоция да си измия зъбите :) (образно казано) Честно казано не разбирам какво става с мен, но май и не искам. Запитах се за обяснение. Мисля, че просто се дължи на лятото. През цялата останала част от годината имаш време да мислиш, обмисляш, пре-обмисляш, защото няма какво друго да правиш. Лятото е точно обратното. Толкова неща има и трябва да се направят, че не ти остава време да погледнеш от извън кутията. А може би и това е времето когато трябва да презаредиш батерията за останалата част от годината. Това се опитвам и аз да направя. Тичам навсякъде, виждам се с всички, опитвам от всичко, отказвам се, когато не трябва и продължавам... пак когато не трябва...

Прибирайки се към вкъщи днес се запитах... за какво да пиша днес (респективно този месец)? Преди пишех за неща, за които мечтая. Дали сега не мечтая или няма за какво? Трудно е да се отговори.

Май мечтая, но за простотии. Хората мечтаят за високи неща. Аз мечтая... за работа. Някак си искам да съм добре уреден с нормален живот, но... не мечтая да съм богат, а да имам добре платена работа (WTF?!?!). Може би е време да сменя мечтата?
Да работя в чужбина? Ам, не! Пак има работа involved. А за какво тогава?
За партита и веселба? Не върви, трябва да имам пари (a.k.a работа).

А за какво тогава? Май трябва да мечтая за пари. Странно се извъртяха нещата.
Ще трябва да призная, че се превръщам в материалист. Признавам, че не искам да съм материалист, по-добре отколкото да не призная, че съм. Обърках се.

Важното е, че трябва да мечтая за пари, а не искам.
Трябва да си поставя мечта, но постижима. А дали е мечта тогава или просто висока цел? КАзват мечтите трябвало да са непостижими... а защо да си губя времето да мисля за тях тогава, когато знам, че няма да ги постигна така или иначе? :)

Затова ще мечтая за нещо постижимо... по-стижимо :)

Имам още малко време да помисля. Дал съм си срок. Смешно нали? Реших подобно на една PM методология (agile) разчитаща на sprint sessions и след това анализ и контрол, следващия ми спринт да е от септември. До тогава... ще съм си същото безидейно лайно, както до сега.

Айде, да се захващам... :)

Хора сме, ама още примитивни

Мисля си последните дни как се имаме за много еволюирали и колко сме напред... а всъщност не сме. Какво се случи? Изригна един вулкан и ни върна в 19ти век. Полетите спряха, хората се разтичаха и завайкаха, как ще пътуват, как ще се приберат вкъщи. Всичко е толкова напреднало като технологии, но никой не може да каже колко ще изригва този вулкан и кога ще спре. Опира пак да се молим на боговете и да правим жертвоприношения, за да ги омилостивим, да смекчим яда им. Дано да успеем, за да спрат вулкана от изригване.

Като се замисли човек, имаме наземен транспорт, но той е отлкова бавен и толкова много неща зависят именно от въздушния транспорт. Доставки, бизнес, политика... къде сме ние, къде е развитото общество... къде е човекът, властващ над майката Природа?

Всички си мислим, че сме много велики, но с един случаен повей на природата и вече ще сме история. Днес ни има, утре - не.

Честно казано - добре, че се случват такива неща, че да напомнят на великия човек, колко е нищожен. Докато се обърнеш и пфуф! Няма те! За това не се впрягайте за глупости, защото днес имат значение, но утре, като се обърнеш назад и погледнеш... губил си си времето на вятъра за "бели кахъри", както се казва из народните приказки :)

Живейте си живота и хич да не ви пука дали утре ще сте тук или не, защото дори и да разберете, че е "не", то няма много какво да направите по въпроса... има ли?