Project Management and Marketing

Мисля си последните дни как се имаме за много еволюирали и колко сме напред... а всъщност не сме. Какво се случи? Изригна един вулкан и ни върна в 19ти век. Полетите спряха, хората се разтичаха и завайкаха, как ще пътуват, как ще се приберат вкъщи. Всичко е толкова напреднало като технологии, но никой не може да каже колко ще изригва този вулкан и кога ще спре. Опира пак да се молим на боговете и да правим жертвоприношения, за да ги омилостивим, да смекчим яда им. Дано да успеем, за да спрат вулкана от изригване.

Като се замисли човек, имаме наземен транспорт, но той е отлкова бавен и толкова много неща зависят именно от въздушния транспорт. Доставки, бизнес, политика... къде сме ние, къде е развитото общество... къде е човекът, властващ над майката Природа?

Всички си мислим, че сме много велики, но с един случаен повей на природата и вече ще сме история. Днес ни има, утре - не.

Честно казано - добре, че се случват такива неща, че да напомнят на великия човек, колко е нищожен. Докато се обърнеш и пфуф! Няма те! За това не се впрягайте за глупости, защото днес имат значение, но утре, като се обърнеш назад и погледнеш... губил си си времето на вятъра за "бели кахъри", както се казва из народните приказки :)

Живейте си живота и хич да не ви пука дали утре ще сте тук или не, защото дори и да разберете, че е "не", то няма много какво да направите по въпроса... има ли?

Странно е!

Има неща, които ни карат да мечтаем и такива, които ни карат да си спомняме. За това обичам почивките. Откъсват те от ежедневието и от т. нар. rat race. Успяваш да погледнеш на нещата out of the box, както се казва.

По принцип не обичам да правя крачки назад, да се връщам към стари, минали неща. Въпреки това е ужасно полезно, хора! Полезно е. Карат те да мислиш. Карат те да си спомняш и... да. Карат те да мечтаеш. Връщайки се към едно твое предишно аз много по-лесно можеш да направиш оценка на сегашното ти аз и на това, което искаш да си в бъдеще. Равносметка един вид. Разбор на нещата. Теглиш чертата. Сещаш се, че тази черта е теглена, но не е финална. Искаш да видиш какво може да се направи по въпроса, за да се подобри уравнението, преди да ти бъде теглена финалната черта... сещаш се... от онзи отгоре, дето възкръстна миналия ден. Да, наистина възкръстна. Интересно това има ли общо с възкресението на мечтите на човек, с възркесението на пролетта, с възкресението на живота извън кутийката, наречена ежедневие... Забравих, а трябва да си спомня... усетих, а трябва да забравя... от утре... пак съм аз, пак съм в час, пак тичам, пак мисля за насъщния, пак сядам и ставам, сещам се и "поумнявам".

Чак да не повярва човек, какво може да се промени за 4 дни. Може и да не вярваш, но това не променя нещата. Нещо като новата ми максима: "Нямай очаквания за неочакваемото :) " - може да звучи глупаво, но на мен ми харесва, а след като ми харесва, значи е хубаво, а след като е хубаво, значи изобщо не ме интересува ти дали го харесваш. :)

Ужас! Безумие! Хайде, чао от мен и до писане :)

imgИзточник

Вървя и си мисля, мисля си и вървя... по едно време... само вървя :)

От известно време насам се опитвам да запълвам по-пълноценно свободното си време. Това е нещо като приказката с вълка и агнето. Всъщност, колкото повече се опитвам пълноценно да изкарам свободното си време, толкова по-малко свободно време имам. Не знам кое от кое е причинено и все пак май трябва да се замисля...

Anyways, свалям си podcast-ове за project management от сайта на Cornelius Fichtner The Project Management Podcast. Всяка сутрин на път за работа си пускам подкаста на телефона и го слушам докато върва. На връщане правя същото. Между другото, пропуснах да уточня - пътувам 20 минути до работа (пеша). Подкастовете са по 40 минути, така че това доста често запълва пътуващата част от деня ми.

Положителни страни:
- Чувам наистина полезни неща, докато вървя и гледам напълно безполезни такива.
- Получавам храна за размисъл през останалата част на деня.
- Мога това, което чуя сутринта да приложа в работата си няколко часа по-късно, или пък да направя обратното и да видя какво ще стане :)

Отрицателни страни:
- Случва се да се разсея с тъпи шофьори или красиви... гледки докато вървя и понякога изпускам мисълта на човека, когото слушам :)
- Не винаги човек може да бъде максимално концентриран за тези 20 минути и да попие всичко като гъба. Все пак трябва и да пазя равновесие през това време. Най-вероятно, ще запомня повече от изговореното в podcast-а, ако седя/лежа и само слушам. Нямам такава възможност за съжаление. За това... толкова.
- Когато съм на шумна улица или в автобус не чувам добре, какво се говори, а не ми се занимава да превъртам по 10 пъти. Така ми се е случвало да губя по половин епизод. :(

Опасности:
- Може някоя кола да ме блъсне докато слушам за съставянето на "критичен път" и смисъла от PERT графиките :D

Възможности:
- Може да получа наистина ценен съвет, особено от guest speakers, които дават добри практики и простички съвети от личен опит.

Това е, което исках да кажа. С няколко думи само:

Заслужава си да опитате това упражнение. Дори да не е свързано с работата, можете да слушате какви ли не подкастове. Могат да ви дадат повече от музиката* или отекчителните сутрешни новини.

* не забравяйте да музиката. Все пак правилното радио или песен, може да ви зареди за работния ден така, както нищо друго. Имам един приятел и колега от университета, който ми е казвал, че всяка сутрин на път за работа слуша едно и също парче на една и съща група. Беше нещо надъхващо, но сега не се сещам какво точно. Нещо от сорта на Deep Purple или подобно. Хванахте идеята :)

Ето отново, със здрача се появявам, нощна птица съм аз... и... до тук с цитатите от БГ рапа. :) Чудех се как да започна и това изречение доста бързо реши проблема ми.

Днес си мислех за едно явление, което се случва да наблюдавам от време на време.

Проектите се оценяват според работата на екипа по тях. Какво правим, когато за един тип проект не е стигнал бюджетът?

1) Следващия подобен проект оценяваме с по-голям бюджет.

2) Търсят се грешки в ефективността на PM-а и екипа по проекта. Търсят се грешки и неоценени рискове.

Кое от двете е по-лесно? Естествено, че първото. Особено, когато има организации, които търпят и проекти с високи бюджети. Тогава второто остава на по-заден план. За съжаление, това е практика, която мисля, че не води към големи успехи в бъдещето.

Кое е правилното? Правилното е едно и половина :) Даже ако трябва да съм точен... две без половина.

Първото действие трябва да е критика към проектния мениджмънт и ефективността на работата и след като вече няма от къде да се реже, тогава задачите да се оценяват с по-голям бюджет.

Разбира се, това е мое мнение. Ако някой се опита да се упражни в това сам да се критикува и да забожда грешките си с пирон за стената, така че всички да ги виждат и да се учат от тях - перфектно. Колко комфортно е това обаче, за личността и авторитета на един PM? Никак (не е комфортно). :) Въпреки това, от опит глава не боли. Може би не опитвам достатъчно силно или достатъчно често... ще се поправя...

Източник на изображението тук
Бих искал да дам една рецепта. Както и преди съм писал в стария си блог много харесвам книгата на Стивън Кови - Седемнте навика на високо ефектвините хора. (линк към книгата можете да намерите в някоя от линкнатите по-горе статии.

Не си спомням дали съм казвал за това упражнение, което прочетох там, но ще го припомня набързо:
"Мислете за погребението си? Какво бихте искали тогава да кажат хората за вас? Работете по това да заслужите тези слова всеки Божи ден."

Не бих казал, че често се сещам точно за това упражнение, но дори неволно и то още от преди да прочета книгата практикувам нещо подобно. Може би съвсем несъзнателно, но често се замислям какви последствия ще имат върху мен в дългосрочен план нещата, които правя. Виждам възрастен човек, който пуши и веднага го анализирам... прекалено сбръчкана кожа за възрастта му, кофти усмивка, ужасяваща кашлица. Казва си: "Светльо, това ще си ти след 20, 30 (whatever) години". Същото съм си мислил и за клошари, общи работници; хора с наднормелно тегло или прекалено слаби хора; плешиви и т.н. Мисля, че логиката вече е ясна.

Дали това помага за мотивацията? О, бих казал, че помага доста. Въпросът е просто да знаеш какво искаш и какво не. В горе посочените примери е доста очевидно, но същата тактика работи и за доста по-специфични неща. Мога да продължа да давам примери, но мисля, че няма смисъл.

Това според мен е начина да си поставиш прилични граници... и ден след ден, след ден... след ден :) ще се получат нещата.

Какво? Не е перфектна стратегия, разбира се! Това, което смятам, че е минус, е, че трябва да се лишаваш от малките удоволствия на живота по някога. Винаги когато гледаш в далечен план не виждаш близкия. Риск печели - риск губи, както казваше един известен преди време български "комик" :D

Сами трябва да си решите... lose now, or... lose all the time after :)

Good luck!